* * *

Сестра укрива преследван брат

Та що ми се лелее, белее?
Дали хиле, или бело кохиле,
или са ми нишевски сегмене?
Не е било хиле и кохиле,
нело били нишевски сегмене,
и си тража Милена айдука.
И ванаа неговата сестра:
- Казуй, мори, Милена айдука!
А сестра му дума продумуе:
- Я не знаем Милена айдука!
- Че въртиме тие черни очи,
че сечеме ръце до рамена,
че сечеме нозе до колена!
Пай си бие Милевата сестра:
- Казуй, курво, Милена айдука!
Я она им потио говори:
- Я не знаем Милена айдука!
Извъртея тия черни очи,
пай не каза Милена айдука;
отсекоа ръце до рамена,
пай не каза Милена айдука;
отсекоя нозе до колена,
пай не каза Милена айдука.
Ванаа си Милевото любе,
дваж го, триж го по поли шибнаа:
- Казуй, курво, Милена айдука!
- Че го кажем, та грижа ли ме е?
И си каза Милена айдука:
- Сестра му го у кавчадзи крие,
у ковчадзи, у свилни дарове.
И ойдоя нишевски сегмене,
ванаа си Милена айдука.
И сестра му потио говори:
- Немам, брате, очи да те,
да те жално оплакам,
немам, брате, ръце да те,
да те прегърнем,
немам нозе да те изпратим...
И тогай си ним дожале,
дожале се нишевски сегмене,
опущия Милена айдука:
- Просто да е твойо кабаат,
да си одеш у гора зелена,
да отсечеш дърво яхорове,
да направиш гусли яхорови,
да си раниш твоя мила сестра...
И тогай си ванали нишевски сегмене,
ванали си Милевото любе:
- Защо, мори, тизека не каза,
що не каза Милена айдука,
нело чека на негова сестра?
Извертеме тия черни очи,
и отсекоме ръце до рамена,
отсекоме нозе до колена,
ти тогай каза Милена айдука?
Нему ние кабахат простиме.
И погубили Милевото любе...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.