* * *

Сестра укрива преследван брат

- Е бре, Гьорге, мили брато!
дали сониш сон за мене
като язи за тебека?
Лю да легна, тебе сона -
че облече цървена кошуля,
че заросло дребна роса,
по росата църни мухи.
- Варай, сестро, мила сестро!
Маре, чула си или не си?
Сакат мене да погубат -
цървена кошуля моите кърви,
дребна роса твоите сълзи,
църни мухи куршумите.
Море, разлаяли се селски псета,
та й вели на сестра му:
- Варай, сестро, милна сестро!
Я излези ти да видиш
що си лаят селски псета?
Та излезе та да види,
и га гледа що ке види -
село турци напулнило,
и си питат: "Дека е Гьорги?"
Дур да търчи, дур да земе,
дур да земе тенки пушки.
фатиха го, вързаха го,
бели раки наопако,
букагите на ногите;
заклаха го като ягне,
разпориха го като риба.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.