* * *

Сестра укрива преследван брат

Бил е Видин, юначе,
бил е Видин турска слуга,
та е служил девет годин.
Ни задрема Видин, добър юнак,
ни задрема, ни чаша опущи,
та настана лето десето,
па задрема Видин, турска слуа.
Я чаша си, Видин, опущи,
падна чаша цару на колено,
пукна цару чоено колено.
Уплаши се Видин, застрами се
та побегна дома да си иде.
Па на сестра потио говори:
- Сестро Каталено, скрий ме,
скрий ме, сестро, дека тизе знаеш.
Скрила го сестра Каталена,
скрила го е у ладни зевници,
у ладни зевници, у шарен ковчег.
Пристигнаа турци, турци дренополци,
изкараа Виденова сестра,
на дваж я, триж през поли шибнаа,
дваж през поли, триж през половини.
- Казуй, мари, брат ти Видин.
- Жив ми Видин не сам го видела.
- Че сечеме твои бели ръце.
- Сечете, та грижа ли ме е,
жив ми Видин, не сам го видела.
- Че въртиме твои църни очи.
- Въртете ги, та гайле ли ме,
я не жалих работните ръце,
та че жалим лъжовните очи.
Далек Видин, близо им се чини,
изкараа Видиново любне.
- Казуй, мари, любне Видина!
- Че го кажем, та гайле ли ме,
скрила го сестра Каталена,
скрила го у ладни зевници,
у ладни зевници, у шарен ковчег.
Изкараа Видин юнака,
па убиа Видина юнака.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.