* * *

Сестра укрива преследван брат

Събрали се двеста-триста
харамии баш гидии,
та си ядат и си пият,
един други отговарят:
- Яжте, пийте, вий дружина,
че ще идем на Димитрови,
да си свалим бял Димитра,
като заспал сутра рано,
Димитрици на ръчица,
на ръчица, на десница.
Че станали, та отишли,
двори му се напълнили
с триста души харамии,
харамии баш гидии.
Заплакало е Димитрово,
Димитрово мъжко дете;
събуди се Димитрица,
Димитрица хубавица,
да нахрани мъжко дете.
Га погледна през прозорци,
двори им се напълнили
с триста души харамии,
харамии баш гидии.
Дребни сълзи поронила,
сълзи й са покапали
над бяло лице Димитрово.
Отговаря Бял Димитър:
- Ой те тебе, Димитрице,
Димитрице хубавице!
Затвори си прозорците,
че ме вее тънак вятър,
че ме роси ситна роса,
нароси ми бяло лице...
Отговаря Димитрица,
Димитрица хубавица:
- Стани, стани, бял Димитре,
та се скрий в скривалище,
в скривалище девет ката.
Не е това ситна роса,
най са мойте ситни сълзи...
Двори ти се напълниха
с триста души харамии!
Че си стана Бял Димитър,
че се скри в скривалище.
Че излезе Димитрица,
Димитрица хубавица.
- Ой ви вази, триста души,
що ви й зора и зулума?
Отговарят триста души:
- Димитрице хубавице,
къде ти е Бял Димитър?
- Стана два дни, стана три дни,
как отиде в Влашка земя
да прикупи бели овни,
бели овни с вити роги.
Излезли са триста души,
че срещнаха тънка Неда,
Димитрова мила сестра.
Хем я бият, хем я питат:
- Мари, Недо, тънка Недо,
къде ти е Бял Димитър?
Отговаря тънка Неда:
- Той се е скрил в скривалище,
в скривалище девет ката.
Заведе ги тънка Неда,
уловиха бял Димитра,
мъчиха го върли мъки.
Отговори Бял Димитър:
- Пуснете ми дясна ръка
с булчето си да се простя!
Пуснали му дясна ръка.
Развъртя се Бял Димитър
и на лево, и на десно,
та посече триста души,
триста души харамии,
харамии баш гидии.
Че остана сама Неда -
хем я сече, хем я пита:
- Мари, Недо, тънка Недо,
Димитровска мила сестро,
що ти сторих и направих,
та издаде бял Димитра?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.