* * *

Сестра укрива преследван брат

Що е мъгла по делова гора,
не е мъгла по делова гора,
нело са ми нишански сегмене,
гонеа си Михала войвода.
Не хванаха Михала войвода,
но хванаха Михалова сестра,
ем я бият, ем я изпитуат:
- Кажи, море, Михала войвода,
че режеме твои руси коси,
че въртиме твои църни очи,
че вържеме ърце на опако,
че сечеме нодзе до колена!
Проговаря Михалова сестра:
- Как да кажем, ка не съм видела!
Пушили са Михалова сестра,
хванали са Михалова макя,
ем я бият, ем я изпитуат:
- Кажи, море, Михала войвода!
Проговаря Михалова майкя:
- Как да кажем, ка не сам видела!
Пугцили са Михалова макя,
хванали са Михалово либе,
ем го били, ем го изпитвали:
- Кажи море, Михала войвода!
Проговаря Михалово либе:
- Да ви кажем, та грижа ли ме е,
сестра го е у ковчадзи скрила,
у ковчадзи у тънки дарове!
Пуснали са Михалово либе,
хванали са Михалова сестра,
отрезали нойни руси коси,
извъртели нойни църни очи,
вързали й ърце на опако,
отсекли й нодзе до колена.
И хванаха Михала войвода,
хванаха го и покараха го.
Проговаря Михалова сестра:
- А със здраве, мило мое братче,
нодзе немам да те поизпратим,
ърце немам сбогом да правиме,
очи немам да те поовикам,
коса немам да те пожалеем!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.