* * *

Сестра укрива преследван брат

Заспал ми е Бял Димитър,
на кьошкове, на дюшеци,
заплакала й мъжка рожба,
събуди се Димитрица
да подои мъжка рожба.
Фърли очи през пенджери,
що да види Димитрица -
двори им се напълнило
с харамии, все атлии,
че си дошли да си хванат,
да си хванат Бял Димитър.
Като виде Димитрица,
поронила й ситни сълзи;
капна сълза на Димитра,
събуди го от сън сладък.
Отговаря Димитрица:
- Стани, стани, Бял Димитре,
двори ни се напълнило
с харамии, все атлии.
Че откачи Бял Димитър,
че откачи остра сабя,
а че среща им излезе,
че пропъди харамии.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2008