* * *

Сестра укрива преследван брат

- Ей Видине, Видине юначе!
Бил йе Видин, бил йе турска слуга,
та йе служил девет годин дана,
настанало и лето десето,
ни задрема, ни чаша отпущи.
Па задрема и чаша отпущи,
удри цара по десно колено,
пукна му се чоено колено.
Уплашил се Видин, застрашил се,
та побегна Видин, турска слуга,
па си ойде дома, у дворове,
па на сестра потио говори:
- Таком бога, сестро Кателено!
Скри ме, сестро, дека че ме скриеш!
Скрила го йе сестра Кателена,
скрила го йе у шарени ковчег,
у ковчези, у тънки дарове,
у дарове, у ситни везове.
Та пойдоя Видину потера,
ойдоа му дома, на дворове,
затражиа Видина юнака.
Па хванаа Видинова сестра,
дваж я, триж я през поли шибнаа:
- Казуй, казуй, Видинова сестро,
казуй, казуй Видина юнака,
че сечеме твои бели ръце!
А сестра им потио говори:
- Сечете ги, га грижа не ме йе!
Ка не знаем, що чем да ви кажем?
Я не жалим мои ръце - роби.
Па дваж я, триж я през поли шибнаа:
- Казуй, казуй, Видинова сестро,
казуй, казуй Видина юнака,
че въртиме твои църни очи!
А сестра им потио говори:
- Ка не знаем, що чем да ви кажем?
Въртете ги, та грижа не ме йе!
Я не жалим лажовните очи -
близу вида, далек им се чини,
далек вида, близу им се чини!
Ка не знаем Видина юнака,
ка не знаем, що чем да ви кажем?
Отпущиа Видинова сестра,
па хванаа Видинова макя.
Дваж я, триж я през поли шибнаа:
- Казуй, казуй, Видинова мале,
казуй, казуй Видина юнака,
че сечеме твои бели ръце!
Проговори Видинова макя:
- Сечете ги, та грижа не ме йе!
Я не жалим мои ръце - роби!
Ка не знаем Видина юнака,
ка не знам, що чем да ви кажем?
Па дваж я, триж я през поли шибнаа:
- Казуй, казуй, Видинова мале,
казуй, казуй Видина юнака,
че въртеме твои църни очи!
Проговори Видинова макя:
- Въртете ги, та грижа не ме йе!
Ка не знаем Видина юнака,
ка не знаем, що чем да ви кажем?
Я не жалим лажовните очи -
близу вида, далек им се чини,
далек вида, близу им се чини!
Отпущиа Видинова макя,
па хванаа Видиново любне.
Дваж го, триж го през поли шибнаа:
- Казуй, казуй, Видиново любне,
казуй, казуй Видина юнака,
че сечеме твои бели ръце,
че въртеме твои църни очи!
Любно си им потио говори:
- Та че кажем, та грижа не ме йе.
Скрила го йе сестра Кателена,
скрила го йе у ладии земници,
у земници, у шарени ковчег,
у ковчези, у тънки дарове,
у дарове, у ситни везове!
Та влезнале у ладни земници,
отвориле шарени ковчези,
разтресли са нойни тънки дари,
та найдоа Видина юнака,
па код цара везан откараа.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.