* * *

Сестра укрива преследван брат

Отдолу идат върли ми турци,
върли ми турци, църни душманье,
питат и шетат Минтон чорбаджи.
Найдеха си ми негова сестра,
питаха я, разпитаха я:
- Тука ли ми е Минтон чорбаджи?
А тя им каже: - Нема го тука,
той си отиде дол' по селата
да си събира вересиите,
вересиите, царските хазне.
Попитаха я, върниха си се.
Де е стояла близна комшийка.
тя си разпити върли ми турци:
- Найдехте ли си Минтон чорбаджи?
- Нема го тука, той си отишел
да си собира вересиите,
вересиите, царските хазне.
Тя си им каже близна комшийка:
- Той си е скриен в сребърен сандък,
земелен келер под белят камен.
Върнаха си се върли ми турци,
- Удрежете й и двете ноги
да си искаже Минтон чорбаджи.
Удрязаха й и двете ноги,
пак си му смиле, пак го не каза.
- Удрежете й и двете ръце
да си искаже Минтон чорбаджи.
Удрязаха й и двете ръце,
пак си му смиле, пак го не каза.
- Извадете й и двете очи
да си искаже Минтон чорбаджи.
Пак си му смиле, пак го не каза.
Отишли сами в земелен келер,
в земелен келер под белят камен,
забераха си Минтон чорбаджи.
Отговори му негова сестра:
- Хайде със здраве, брате Минтончо,
ноги си немам да те изпратя,
ръце си немам да ти опростим,
очи си немам да те погледам,
де ке жде идеш в гора зелена.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.