* * *

Сестра укрива преследван брат

Та що ми се, море, лелее, белее?
Дали са ми ледове, снегове,
дали са ми църкви, манастири,
или са ми моми с бели саи?
Нита са ми ледове, снегове,
нито са ми църкви, манастири,
нито са ми моми с бели саи,
току са ми Нишевски сеймени -
тража си го Милете айдуко!
Па ойдоа на Милеви двори,
па ванаа Милевата майка:
- Казуй, бабо, Милете айдуко!
- Како че го язе, бре, казуем,
кога си го язе, бре, не знаем!
Отсекоа нозе до колена,
отсекоа ръце до рамена,
изврътеа двете църни очи,
па ванаа Милевата сестра:
- Казуй, моме, Милете айдуко!
- Како че го язе, бре, казуем,
кога си го язе, бре, не знаем!
Отсекоа нозе до колена,
отсекоа ръце до рамена,
изврътеа двете църни очи,
туриа ги на порти плашило.
Па ванаа Милевото любе,
ни го биа, ни толко мъчиха -
дваж го, триж го през поли шибная:
- Казуй, моме, Милете айдуко!
- Че го кажем, оти да не кажем -
него го е сестра лесно скрила!
Бръкнете ву у свилни джебове,
извадете ключи от амбари,
отворете новите амбари,
у амбари той бела пченица,
у пченица тоя шарен ковчаг,
у ковчаго тая чиста чоха,
под чохата Миле, бре, айдуко!
Послушали Нишевските сеймени,
послушали Милевото либе,
па бръкнале на Милевата сестра,
па бръкнале у свилни джебове,
извадиле ключи от амбари,
отвориле новите амбари,
у амбари той бела пченица,
намериле тоя шарен ковчаг,
под чохата Миле, бре, айдуко!
Ванаха го и го покараа.
Проговори Миле, бре, айдуко:
- Остан', сбогом, моя мила майко!
- Ай, сос здраве, Миле, мили синко!
Немам нозе да си те изпратим,
немам ръце да си те прегърнем,
немам очи да си те оплачем!
Клето да е твое пръвно либе,
оно си те, синко, бре, издаде!
- Остан', сбогом, моя мила сестро!
- Ай, сос здраве, Миле, мили братко!
Немам нозе да си те изпратим,
немам ръце да си те прегърнем,
немам очи да си те оплачем!
Клето да е твое пръвно либе,
оно си те, братко, бре, издаде!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.