* * *

Сестра укрива преследван брат

- Димитрице, млада булке,
как забори да затвориш
пенжурене из бел Дунав,
че ми роси ситна роса,
та накваси Димитрова,
Димитрова морна чоха,
морна чоха, бойлу кюрци!
То ми не е ситна роса,
ами ми са Димитрини,
Димитрини ситни сълзи:
- Ой Димитре, Бел Димитре,
ти ми седиш и ми лежиш,
пък не видиш, Бел Димитре,
че ти са на дворе дошли
върли турце анадолце.
На портине чукат, рукат,
за теб питат, Бел Димитре:
"Димитрице, млада булке,
тук ли ми е Бел Димитар?"
"Турце, турце, върли турце,
тува нема Бел Димитар."
"Лъжи, кого щеш да лъжиш,
върли турце немой лъга -
ей му конче вав яхъран,
ей си Димитра вав кьошкен,
вав кьошкен и вав бужекан."
Оружи са Димитрина
с Димитрово оружие,
че излезе вон на двори,
та размаха остра сабе,
та погуби върли турце.
Един са зад кон криеше
и още хи са молеше:
- Остави лю мен, Димитрице,
да ходе да приказувам
каква та е майка хранила,
каква ми има по светьос
млада булка Димитрица!
И него здрав не остави,
лево му око изварте,
десна му ръка отсече.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.