* * *

Саафет и Йордан Стефанов

Какъв е спомен станало,
в Русе града голяма
за Йордан, Йордан Стефанов
и Сафет млада туркиня.
те се двама любили
и вярна дума имали,
че няма да се разделят,
двамата верни ще бъдат.
От стар обичай отредено,
сред града баш на площада
голямо хоро да става.
В една ми света неделя,
Сафет ми млада туркиня,
с български дрехи облечена
и тя на хоро отишла
и се на хоро хванала,
на хоро баш до Йордана
и на Йордан продумала:
- Йордане, любе Йордане,
хай да се двама вземаме,
че ще ни турци досетят,
че ще ни, любе, разделят.
Докато Сафет издума,
пустите турци омразни,
те край хорото стояха
и те каил не станаха,
че си Йордана хванаха.
Сред града, баш на площада,
на едно дърво високо,
там си Йордан обесиха -
да гледат турци и българи.
Сафет ми млада туркиня,
тя се ясно провикна:
- Пуста да остане вярата,
вярата, холан, турската,
де няма хора, ни сбора,
нито седенки беленки,
моми и ергени да ходят,
да ходят, да се събират.
Де гиди бяло българско,
де гиди песни и игри,
де гиди живот свободен -
млади с любов да се вземат!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.03.2006
Български фолклорни мотиви. Т. VII. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010