* * *

Саафет и Йордан Стефанов

Какъв ми спомен станало,
в Русе града голям,
заради Йордан Стефан
и Сафет млада турчанка.
Те се двамата любили
и вярна си дума дали,
че няма да се разделят.
Сафетините родови,
те си капил не стават,
българка да се покръсти,
за Йордана да се ожени.
Като година постана,
любовта вяра не пита.
Сафет на Йордана пристана,
срещу великото заговезни.
Хората ходят, празнуват,
на маски да се любуват.
Сафетините родове
до власта си жалба подали -
дано си Сафет уловят,
дома й да я закарат.
Сафет стражари хванали,
в дома й я закарали.
Сафет при стража говори:
- От вярата си се отказвам,
от Йордана не се отказвам!
Грозна заповед се даде,
да се народа разпъди.
Почна войска да стреля,
пищяха жени и деца
с куршум ранени в сърца,
дор двайсе души убити
и много други ранени...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.03.2006
Български фолклорни мотиви. Т. VII. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010