* * *

Саафет и Йордан Стефанов

Какъв е спомен останал
в Русе града голяма,
заради Йордан Стефанов
и Сафет, мома турчанка.
Те се двамата любили
от малки до големи
и си вярно думали,
че никой няма да откаже...
Йордан Сафета завежда,
в Рахово село отиват,
там са я Руска кръстили.
Че се назад върнали,
на площада, пред касапите,
чудно се хоро извило,
там се Руска хванала
българско хоро да играе,
а пък нейните родове,
те се отстрана гледали
и каил не станали
вярата да си измени,
за българин да се ожени.
Че си жалба подават
до техният каймаканин.
Бързо войска надошла,
стреля войската и гони,
де кого стигне и сече.
Пищят жените, децата,
с куршум ранени в сърцата.
Не смей никой да иде
близки да си прибере.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.03.2006
Български фолклорни мотиви. Т. VII. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010