* * *

Саафет и Йордан Стефанов

Какъв е спомен станало
в Русе града голяма,
заради Йордан Стефанов
и Сафет мома туркиня.
Те се двамата залюбили
и вярна дума имали.
Отдавна тя е решила
българка да се покръсти
и за Йордан да се ожени.
Нали е Сафет туркиня,
не ще я турци оставят
вярата да си измени,
за Йордан да се ожени.
А годините минавали,
любовта вяра не пита,
затова Сафет решава
и на Йордан пристава.
А Сафетовите роднини
до властта жалба подали -
веднага да я заловат
и в дома й да я доведат.
Стражари Сафет намират
и в участъка я докарват.
Там се е народ събрал,
а тя пред всички говори,
че от рода се отказва,
от Йордан не отделя.
Било е това на такъв ден,
на Заговезни, през деня.
Голям се е народ събрал,
чудно се хоро заиграло
на площада пред касапите.
И Сафет мома туркиня
българско хоро играе.
Заповед грозна издали,
да си народа отиде.
Стреля войската и гони,
и когото стигне, там сече.
Пищят жените, децата
и като бягат падат
с куршум ранени в сърцата,
около двадесет избити
и други много ранени.
А Сафет мома туркиня
в Рахово село отива,
там я Руска кръстили
и за Йордан се тя оженва.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.03.2006
Български фолклорни мотиви. Т. VII. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010