* * *

Саафет и Йордан Стефанов

Какъв е спомен стало
в Русе града голяма
с тоз ми Йордан Стефанов
и Сафет мома турчанка.
Те се двама любили
и вярна дума имали.
И Сафет тя се решава
вярата да си измени
за Йордан да се ожени.
Но нали Сафет турчанка
турците няма да дадат
вярата да си измени
за Йордан да се ожени.
А пък години станали
любовта вяра не пита
затуй и Сафет решава
и на Йордана пристава.
А пък нейните родове
до властта жалба подали
да ходи Сафет да търсят
и у тях да я заведат.
Стражари Сафет намират,
намират и я разпитват,
но тя от всички отказва
от Юрдан не се отделя.
Било е такъв ден
от стар обичай отреден
хората ходят, празнуват
на маски да се любуват.
Голямо хоро заиграло
в площада, пред касапите.
И Сафет мома турчанка
българско хоро играе.
Ггрозна заповед излиза
народа да се избива,
гони войската, убива,
де кого стигне насича -
невинни дребни дечица.
До двайсет души убити
до трийсет, братко, ранени
на някой - майка, бащица,
на някой - братец, сестрица,
на някой - дребни дечица.
Плаче, проклина народа
таз турска черна робиня.
Йордан и Сафет двамата
в Румъния избягват.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.03.2006
Български фолклорни мотиви. Т. VII. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010