* * *

Саафет и Йордан Стефанов

Голям ми й спомен станало
във Русе града голяма,
със този Юрдан Стефанов
и Сафет, млада турчанка.
Те са се двама любили,
но нали й Сафет турчанка,
ни ша я турци остаят,
вярата да си измени,
за Юрдан да се ожени.
Затуй си Сафет решава,
и си на Юрдан пристава.
Било ми това в такъв ден,
за стари хора отреден,
на заговезни вечерта.
Хората одят, празнуват,
на маски да се любуват,
на площада пред касапите.
Голямо й хоро заиграли
и Сафет, млада турчанка,
българско хоро играе.
А пък нейните родове,
до властта жалба подават,
веднага да я заловят,
в дома й да я заведат.
Бържи се властта заема,
стражари бържи намират
и си Сафет помолват,
във къщи да я заведат.
Но тя от всичко отказва,
от Юрдана не се отделя.
След туй войската пристига
на властта помощ да даде.
Стреля войската и гони,
де кого стигни и сече.
Бягат жените, децата.
И като бягат и падат,
с куршум ранени в сърцата.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.03.2006
Български фолклорни мотиви. Т. VII. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010