* * *

Саафет и Йордан Стефанов

Какъв е помен станало
в Русе града голяма
заради Йордан Стефанов
и Сафет млада турчанка.
Тъй са двамата любили
и вярна дума имали,
че ще българка да стане.
Нали е Сафет турчанка -
не ще я турци оставят
вярата да си измени,
за Йордан да се ожени.
А годините станали,
любовта вярна непита.
Затова Сафет решава
и на Йордана пристава.
Било е това такъв ден,
от стар обичай отреден,
на заговезни през денят.
Хората ходят, празнуват,
на маски да се любуват...
Чудно се хоро разиграло
в площада пред касапите.
И Сафет млада турчанка
българско хоро играе,
а пък нейните родове
до властта жалба подали -
веднага да я заловят,
у дома да я заведат.
Но тя от всички отказва,
от Йордана не се отделя.
Заповед грозна издали
да се народа разпъди,
стреля войската и пъди,
где когот' стигне и сече.
Почват хората да бягат,
пищят жените, децата
и както бягат и падат
с куршуми ранени в сърцата.
Дар двайсет души измрели
и много други ранени,
пръсна се вече народа,
за всичко скоро утихна.
Събрали са се свои родове
на кого са измрели,
ходят, поръчват, купуват,
всичко еднакво да бъде.
Вдругиден всичко готово
и вече ще ги погребват
мъртвите един до други.
Хората с венци в ръцете
знамена черни развяха,
след това попове запяха
своята песен опяха,
която в гроба изпраща.
Заплака жално народа
пред тази грозна картина,
пред спомен нечут до сега
в българската родина.
Народа плаче, проклина,
който заповед издаде
братска кръв да се пролее -
всички са тези виновни.
"Бог да прости!" ще кажем
и виновните съдбата ще ги накаже!
А Сафет млада турчанка
в Ряхово село отиде,
там са я Руска кръстили,
за Йордан тя се ожени.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.03.2006
Български фолклорни мотиви. Т. VII. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010