* * *

Саафет и Йордан Стефанов

Какво е чудо станало
в Русен града голема,
в Русен насред площада,
с Йордан бело българче,
и Сафетка млада турченка.
Че те се верно любили,
от мънинки до големи,
Сафетка Йордан продума:
- Либе Йордане, Йордане,
днеска е бяла събота,
утре е света неделя.
Български черкви ще има,
и аз ще, либе, да дойда,
свещица да си запаля,
на Бога да се помоля,
българско хоро да поиграя;
и аз ще, либе, да дойда,
до тебе хоро да играя!...
Йордан Сафетка продума:
- Либе Сафето, Сафето,
турците каил не падат
в български черкви да ходиш,
и българско хоро да играеш.
Какво решила, сторила -
в българска черква ходила,
в българско хоро се хванала.
Тъкмо се на хоро хванала,
и заптиета зад нея.
Те на Сафетка думаха:
- Не бива, Сафетке, не бива,
българско хоро да играеш!
Сафетка дума заптии:
- Главата да ми отрежете,
трупа пак при Йордан ще остане!
Турците я оставили
при Йордан хоро да играе...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.03.2006
Български фолклорни мотиви. Т. VII. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010