* * *

Разпознаване на либе (годеник, съпруг) след дълга раздяла

- Руске ле, русо момиче,
черноока ружице,
из водица наливаш,
със сълзи я доливаш.
Дали ти майка мащеха,
или ти тейно повторен?
- Нито ми майка мащеха,
нито ми тейно повторен;
сега ми девет години
от ка' ми любе забегна,
любе ми, загорянчето.
Нито ми любе дохожда,
нито ми хабер провожда
и язе да се оглавя,
оглавя, да се оженя...
Пътник на Руска думаше:
- Руске ле, русо момиче,
да видиш, море, любе си,
да видиш - познаваш ли го?
- Да видя си го познавам!
Той си е личен, приличен,
той сиво конче яздеше
и лични дрехи носеше!
Пътник на Руска думаше:
- Той си кончето продаде
и си дрехите промени.
Руска на пътник думаше:
- Той личен нишан имаше
между двете черни очи,
между двете тъмни вежди -
да видя, ще го позная!
Пътник на Руска думаше:
- Руске ле, русо момиче,
толкова си го чакала,
още го малко почакай,
дорде слънцето да зайде
в село пътници ще дойдат,
у вас двамина ще дойдат -
едино ще е любе ти,
другийо ще е брата ти!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.11.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010