* * *

Разпознаване на либе (годеник, съпруг) след дълга раздяла

Мари, руса Русице,
църноока ружице!
Руска вода налива
на студено кладенче
със два бъкла сребърни -
със чаша ги налива,
с дребно ги сълзи долива.
Пътя пътник заминава,
той си на Руска думаше:
- Мари, руса Русице,
църноока ружице,
що наливаш два бъкла,
до два бъкла сребърни -
със чаша ги наливаш,
със сълзи ги доливаш,
майка ли ти й мащеха,
или тейно жалееш?
- Ой, пътниче, друмниче,
нето ми й майка мащеха,
нето тейно жалеям -
ся стана девет години,
любето ми забягна,
я се чудом почудих,
дали да го жалеям,
или да се оженя...
- Мари руса Русице,
църноока ружице,
да видиш, познаваш ли го?
- Ой, пътниче, друмниче,
оти да го не позна -
църни дрипи носеше,
сива коня яздеше,
чифтер пушки на кръсто,
буйле тифек на рамо.
- Мари, руса Русице,
църноока ружице,
и дрипи се додират,
и конче се променя,
и пушки се продават -
я съм тебе либето,
и я тебе - ти мене!
Хайде, Руске, след мене,
след мене, след бързо конче!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.11.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.