* * *

Разпознаване на либе (годеник, съпруг) след дълга раздяла

- Къде си било, Яно, къде си шетало?
- Върви си в пътем, лудо, не задирвай ме,
я сум била, лудо, долна градина,
бразди да пра'ам, лудо, вода да мъмам,
цвеке да вадам, лудо, сино, зелено,
сино, зелено, лудо, бело цървено
и негде годе, лудо, рамен босильок.
- Ке те опитам, Яно ле, що църно носиш?
Аль татка жаляш, Яно ле, аль мила майка?
- Ни татка жаля, лудо ле, ни мила майка,
тук си го жаля, лудо ле, лудото младо,
ето ми имат, лудо ле, до девет години,
девет години, лудо ле, десето лето
ни книги пущат, лудо ле, ни само идет.
- Ти да го видиш, Яно ле, дан' го познаваш?
- Яс да го видам, лудо ле, си го позна'ам,
на десна нога, лудо ле, нишан ми имат,
на десна нога, лудо ле, мал пръст ми немат.
- Я извади ми, Яно ле, моите скорни,
да ми измиеш, Яно ле, беливе нодзе!
Кога изваде, Яно ле, десниот скорен,
вчасот го позна, Яно ле, лудото младо.
- Я ми те чекаф, лудо ле, девет години,
за то'а носеф, лудо ле, църна марама,
я тебе, лудо ле, не забора'иф.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.11.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.