* * *

Разпознаване на либе (годеник, съпруг) след дълга раздяла

Сичките моми вода носеха,
и сичките моми переха,
и една невеста вода носеше,
и тя переше и плачеше.
И яз си зевам коньот ми,
хождам да го напоям,
я найдох дека пере и плаче.
Я вела, хем говорим:
- Тегли ми, невесто, вода да си напия!
Трийсе кови извадила,
на очи ми не погледна,
и друга трийсе четири,
тогай мене ме погледна.
Тогай и язе я питах, и распитах:
- Защо, невесто черно рухо носиш ти,
и хем переш, хем плачеш?
И та му вели хем говори:
- Варай, юначе, лудо ти и младо,
на чуждина си имам мъж,
сега има петнайсе година,
и още две година ке го чекам,
дур тогай ако не дойде,
калогрица ке да стана.
Един ми вели, как умря,
друг ми вели, как загина.
Я той я вели, говори:
- Невесто, мъжот ти не се загуби,
лю умре на моите ръце.
Восок и хлеб му раздадох,
и рекол да ми го дадиш ти;
и любов му дадох яз,
и рекол да ми я дадиш.
Я она му вели, говори:
- Восок и хлеб му раздаде,
язе да ти платим;
любов ако му даде ти,
я пойди, да ти я даде.
- Невесто, язе ти съм мъжот,
язе ти съм първото любов!...
Тогай харно се запознаха
и повтор па се венчаха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.11.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.