* * *

Разпознаване на либе (годеник, съпруг) след дълга раздяла

Руска за вода ходеше
с тяхните бели харкуми,
на пряпус жълти папучки,
наляла и се върнала.
На път я Руска срещнали
сейменче, сеймен башийче;
сейменче Руси думаше:
- Русно ле, Русно момиче,
оти си толкоз позляло,
позляло и погрозняло?
Мари, болна ли си лежала
ели си болно гледало?
- Сейменче, сеймен башийче,
нито съм болно лежало,
нито съм болно гледало,
сега са девет години,
откак съй любов забягна,
забягна, в село не дойде.
Сейменче Руси думаше:
- Мари Руско, да го видиш,
мари, ще ли го познаеш?
- Сейменче, сеймен башийче,
ми ша го познам, мер не ща?
Той си е личен, приличен,
на дясна ръка пръст няма.
Сейменче Руски думаше:
- Мари ми, Руско, и тука,
че ас съм тойто любовье.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.11.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010