* * *

Разпознаване на либе (годеник, съпруг) след дълга раздяла

- Русе ле, мари, хубава,
снощи на загорье замръкнах,
та ти донесох, донесох
бяло лозе с бяло грозде.
Я ти го едеш, хем плачеш,
та не го виде какво е,
бяло ли е, черно ли е...
- Пътниче, мало друмниче,
че как си не ща да плача?
Мене ми любе забягна,
ся, днеска, девет години,
не му хабера духуда,
ни той самичек духуда.
- Русе ле, мари, хубава,
ся да го видиш, Русе ле,
можеш ли да го познаеш?
- Познавам си го, познавам,
мое любе лично ходи,
лично ходи, лично носи,
чуха носи - огън гори,
коня яха - пиле фърка,
на ноги носи шест пръста.
- Русе ле, мари, хубава,
конято се продава,
дрехите се скъсуват;
потегли ми чужмата
да ми видиш пръстите...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.11.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.