* * *

Разпознаване на либе (годеник, съпруг) след дълга раздяла

Руска бакъри налива,
хем налива и разлива,
със сълзи ги долива.
Из път върви войниче,
войник Руске думаше:
- Руске ле, русо момиче,
кара къщна девойко,
казанлъшка ябълко,
що бакъри наливаш,
ем наливаш и разливаш,
със сълзи ги доливаш?
Дали ти е мама мащеха
или ти е тейно пастрока?
Руска войник думаше:
- Ой, войниче, пътниче,
ой, царево друмниче,
нито ми й мама мащеха,
нито ми й татко пастрока.
Ся става девет години,
както ми либе забягна,
ни са върна да си дои,
нито ми хабер проводи,
дали да са оженя
или да го почакам.
Пътник Руске думаше:
- Руске ле, русо момиче,
кара къщна девойко,
казанлъшка ябълко,
ся да го видиш, Руске ле,
да мойш ли го позна,
каква руба носеше,
какъв коня яздеше?
Руска войник думаше:
- Ой, войниче, пътниче,
ой, царево друмниче,
как ще да го позная -
дрехите са додерят,
конете са променят!
Войник Руске думаше:
- Мълчи, Руске, не плачи,
самси Стоян при тебе,
сама е Руска при Стоян.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.11.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.