* * *

Разпознаване на либе (годеник, съпруг) след дълга раздяла

Седнала Бойка да яде,
да яде още да пие
със нейно мъжко детенце.
Като е яла и пила
и на детенце думала:
- Расти, порасти, Богданчо,
да станеш девет години,
па ще те мама изпрати
да търсиш твоя бащица,
че ни е, мама, оставил -
сега девета година
майка ти клета вдовица,
вдовица напустеница
със едно мъжко детенце.
Дорде са яли и пили,
някой на порти потропа,
потропа, още повика:
- Излез ми, Бойке, отвори
нашите малки вратници!
А Бойка си се обажда:
- Че кой ми тропа портите -
ти ли, юначе, непознат?
Аз съм си сама вдовица
сега девета година
със мойто мъжко детенце.
Пак си се някой обади:
- Излез ми, Бойке, отвори,
че аз съм, Бойке, твоя мъж!
Ако си вяра не фатиш,
ръка със пръстен ще подам,
пръстена да си прочетеш.
Като е Бойка видяла,
и си е пръстен познала,
мъжко си дете прегърна,
па си портите отвори -
дете му в ръце подаде,
а тя на земя паднала,
паднала и е умряла!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.11.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.