* * *

Разпознаване на либе (годеник, съпруг) след дълга раздяла

Руска вода налива,
хем налива, разлива,
и със сълзи ги долива.
Из пътя пътник вървеше,
той на Руска думаше:
- Руско льо, русо момиче,
пролетно бяло кокиче.
Защо вода наливаш,
хем наливаш, разливаш,
и със сълзи ги доливаш?
Руска пътниче думаше:
- Хой, пътниче, друмниче,
нито ми е майка мащеха,
нито ми е баща повторен.
Станало е седем години,
откак ми любе загина.
Нито ми хабер провожда,
нито ми само дохожда.
Пътниче Руска думаше:
- Руске ле, русо момиче,
като ти любе забягна,
каква си коня яздеше
и каква феса кривеше?
Руска пътниче думаше:
- Като ми любе забегна,
алена коня яздеше
и червена феса кривеше.
Пътниче Руска пак дума:
- Руске мо, русо момиче,
и коня ми се промени,
и феса ми се промени,
и аз се, любе, измених.
Ако ти е свидно за мене,
хайде, мър Руске, с мене.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.11.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.