* * *

Разпознаване на либе (годеник, съпруг) след дълга раздяла

Прибързал юнак, прибързал,
зарана в село да влезе,
зарана конак да фати
и за коня, и за люде,
и за негови другаре.
Не стигнал юнак, не стигнал,
зарана в село да влезе,
зарана конак да фати
и за коня, и за люде,
и за негови другаре;
ам стигнал юнак, ам стигнал
във зеленото ливаде.
Тамо си найде юнака
една ми млада невеста -
тамо си вода налива.
- Добър ти вечер, невясто!
- Дал ти Бог добро, деверу!
- Невясто млада хубава,
я ще те нещо попитам,
ти на мен право да кажеш -
ваше е село голямо,
има ли моми хубави
и по-хубави невести,
и карагюзел вдовици?
- Деверу, мили деверу,
я на теб право ще кажа -
наше е село голямо,
имахме моми хубави,
и по-хубави невести,
и карагюзел вдовици.
Дойде сипка - осипа си,
дойде метла - измете ги;
лю мойта зълва остана,
и тия си е главена -
годеник хи е забягнал
ся осем-девет години,
ни книга пуща, ни той дохожда.
- Невесто, млада хубава,
ам да го видиш - ще л' го познаеш?
- Деверу, мили деверу,
лю да го видя и ще го познам -
я той имаше до голям нишан,
до голям нишан я на главата,
я на главата, я на страната...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.11.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010