* * *

Разпознаване на либе (годеник, съпруг) след дълга раздяла

Тодорка платно тъчеше
с четири брани кенаря.
Мама й натра отбира.
Тодорка жално плачеше,
сълзи до земя ронеше,
платното люто кълнеше:
- Пусто остало туй платно,
кога го тъка без мерак,
без мерак, мамо, без севда!
Мама Тодорки думаше:
- Тодорке, мила мамина,
що тъчеш платно и плачеш,
основа ли ти й скъслива,
бърдото ли ти замича,
нищелки ти ли не скачат?
Тодорка дума мами си:
- Майно ле, стара майно ле,
не ми й основа къслива,
ни ми бърдото замича,
нищелките ми се скачат;
най плача, най се кахъря -
либе ми няма тукана!
Либето, мамо, първото,
първото либе Тодорчо -
той е солдатин отишъл
в пустата Плевен касаба;
който й в Плевен отишъл,
вече се назад не върна,
все си в Плевен загина!
Току туй дума Тодорка,
кога надолу погледна,
отдолу към Орявица,
отдолу идат солдати -
четирма млади капрали,
с четири бели катани,
с четири остри мъждряка,
с четири бели байряка!
Като ги видя Тодорка,
колкото тъче, по тъче,
колкото бърза, по бърза!
Нейното либе в тях беше,
нейното либе Тодорчо!
Като из пътя вървяха,
у Тодоркини влязоха,
че на вратата хлопаха
и на Тодорка думаха:
- Слезни, Тодорке, отвори,
отвори, та ни отключи!
И Тодорка е станала,
станала и отворила.
Тодор Тодорки думаше:
- Тодорке, либе Тодорке,
Тодоро, ожени ли се,
горка, задоми ли се?...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.11.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.