* * *

Разпознаване на либе (годеник, съпруг) след дълга раздяла

Ружке ле, млада невесто!
Ружка си вода налива
в два ми бели бакъра,
хем вода налива, хем плаче.
По пътя иде войниче,
войниче, младо пътниче
и си на Ружка говори:
- Невясто млада, хубава,
оти си вода наливаш, наливаш, още и плачеш -
да не ти е майка умряла,
или пък татко починал;
дали ти са сестри
или пък братя умряли?
Ружка си му говори:
- Войниче, младо пътниче,
като ме питаш, ще кажа,
ще кажа, не ще да лъжа...
Нито ми е майка умряла,
нито ми е баща починал,
нито братя, ни сестри мили,
най ми е либе бягало,
та ме остави, остави
млада вдовица да ходя
с четири дребни дечица -
гледани, недогледани,
чувани, недочувани...
Коя ли ще ги дочува,
милите къщи високи,
милите нови зимници,
зимници пълни със бъчви,
бъчви, пълни с вино, ракия,
пияни, недопияни,
милите пълни хамбари
пълни с бяла пшеница,
ядени, недоядени...
Коя ли ще ги дояде,
коя ли хубава ветренка?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.11.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.