* * *

Разпознаване на либе (годеник, съпруг) след дълга раздяла

- Е, Гало, Гало, джанъм, Гало Кирице,
що лозе копаш, Гало, низ полето гледаш,
що лозе копаш, Гало, нанадолу гледаш?
- Като ме питаш, царю, право ще ти кажа.
И аз си имах, царю, любе като тебе.
Са девет годин тука ка го нема,
нито писмо праща, нито той се враща.
Ся девет годин тука ка го нема.
Той си отиде долу на Стамбола,
са девет годин тука ка го нема.
Той си отиде на силната войска.
- Е, Гало, Гало, джанъм, Гало ми Кирице,
да си го видиш, Гало, ще го познаеш ли?
- Ей, царьо, царьо, джанъм, голем капитаню,
аз да го видя, царю, аз ще го позная.
Аз да го видя, царю, ще си го позная,
чи той си носи феса лично та прилично,
феса го носи, царю, феса над йокото,
ем си ми има, царю, белег на челото.
Като я дочу, джанъм, това лудо-младо,
па той си свали, джанъм, феса йот главата,
та го й видяла белег на челото,
я съпнала се й горка къди него.
Я живи си се, живи прегърнали,
па мъртви й се, мъртви разделили.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.11.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.