* * *

Разпознаване на либе (годеник, съпруг) след дълга раздяла

- Хей, мари, Русо, Русице,
ти, чернооко девойче,
що ми бакъри наливаш,
с бистри ги сълзи доливаш?
Руска пътниче думаше:
- Ой те тебе, пътниче незнайно,
как не ще да ги доливам!
Стана, ми десет години,
както ми либе забягна,
в Балкана, либе, отиде -
нито ми хабер изпраща,
нито си сам дохожда.
Пътниче Руска думаше:
- Ако си видиш либето,
можеш ли да го познаеш?
- Хей, ти, пътниче, друмниче,
как не ща да го позная!
Кога от двор излезе,
алено конче яздеше,
остра си сабя въртеше,
на дясното калпак кривеше.
Пътниче Руска продума:
- Конче се, булче, продава,
конче и сабя френгия
и човека се променя...
Я вдигни очи нагоре,
очи си, черни череши!
Кога в лице погледна,
погледна и го познала -
нейното либе Иванчо,
Иванчо, млада войвода.
Той я за ръка улови,
та хвърли було от глава,
на коня си я преметна
и я в гората заведе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.11.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.