* * *

Отмъщение на ратай-хайдутин

Бяла Нино, Нино ле,
доде бе Нина мънинка,
мънинка Нина, в пелени,
беше си бела - червена,
в село хайдуци немаше.
Сега ни Нина порасна,
стана ми жълта-зелена,
в село хайдуци дойдоха.
Всичкото село бегало,
а Нина не щя да бега,
остана, Нина, остана,
платното да си дотъче.
Айдуци Нина хванаха,
па я караха, караха
на хайдушката поляна
де се хайдуци сбираха.
Силен са огин наклале,
вакло са агне заклале,
па го на Нина предале,
та Нина да го опече.
Доде го Нина опекла,
бело си лице ожури.
Хайдук на Нина продума:
- Знаеш ли, Нино, помниш ли,
кога бех у вас ратайче
силна ме треска затресе,
по-люто глава заболе.
Я ти поиска понуда,
понуда, вода студена,
а ти ми даде помия,
дето свинето храните.
Я ти поиска понуда,
понуда, пресна погача,
а ти ми даде корички,
дет си кучетата храните.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010