* * *

Отмъщение на ратай-хайдутин

Откак се село засели,
хайдути не са минали,
снощи си хайдути минали,
никому нищо не рекли,
само са Мара хванали,
та са я в гора завели,
до три огъня наклали,
първи й го наклал свекър,
втори го кладеше Стоян,
трети го кладеше Мара
и го със сълзи гасеше.
Стоян на Мара думаше:
- Не плачи, Маро, не тъжи,
кога бех у вази чираче,
азе се, Маро, разболях,
майка ти, Маро, речеше:
" Зарана рано да станеш,
замеси бяла пита,
донеси вода студена,
покани, Маро, сираче,
сираче, още чираче."
Ти станеш, Маро, по пладне,
трички корички събереш,
мътна води приготвиш,
мене, Маро, поканиш.
От мъка, Маро, ядох,
водата, Маро, пиях,
устата да си разквася,
сърцето да си угася.
Не плачи, Маро, не тъжи,
че те в гора доведох.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010