* * *

Отмъщение на ратай-хайдутин

Отишла Банка да коси,
да коси, още да пласти
в това ми пусто усое,
самичка, още босичка.
Косила Банка, пластила,
хората обяд правили,
правили и повторили,
а Банка още не беше.
Че взела стомни шарени
за вода Банка да иде
на хайдушкото кладенче.
Вървяла, що е вървяла,
срещнала Банка хайдутина,
срещнала и изплакала.
Хайдутин Банка думаше:
- Не бой се, Банке, не бой се,
много сме жени срещали
и нищо не сме им думали,
и на тебе няма нищо да сторим.
Помниш ли, Банке, знаеш ли,
кога бях у вазе ратайче,
люта ме треска затресе,
ако ти вода поисках,
снощница ми даваше,
ако ли ти хляб поисках,
тридне лански кори ми даваше.
Банка хайдутин продума:
- Не думай, батьо Стояне,
аз съм си била мъничка,
мъничка, още глупава.
Я ела сега у нази,
топла ще пита да меся,
тлъста кокошка заколя,
червено вино наточа,
хубаво ще те нагостя.
Хайдутин с Банка отива
и тя го в мазе завежда,
завежда и го затваря,
и на турците го предава.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010