* * *

Отмъщение на ратай-хайдутин

Мирчо войвода, войвода,
доде бе Мирчо мъничък
в село хайдуци нямаше,
откак ми Мирчо настана,
в село хайдуци дойдоха.
Всичко е село бягало,
само е Нена останала,
платното да си дотъче,
платното бели чаршафи.
Хайдуци Нена хванали,
бели й ръце вързали,
па я карали, карали,
на връх на Стара планина,
на хайдушкото пладнище.
Силен си огън наклали,
вакъл овен заклали
и го на Нена предали,
та Нена да го опече.
Докато го Нена опече
бело й лице прежури,
тънки й пръсти изгори.
Викнала Нена да плаче,
да плаче и да нарежда:
- Боже ле, мили Боже,
толкова село голямо,
половин моя роднина,
няма кой да ме избави!
Никой си нищо не рече,
най-малкото хайдутче
на Нена дума, продума:
- Знаеш ли, Нено, помниш ли,
кога бях у вас ратайче,
люта ме треска разтресе?
Я ти поисках водица,
а ти ми даде помия,
дек си цветята поляхте.
Я ти лебец поисках,
ти ми даде корички,
дет си свинете хранехте.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010