* * *

Отмъщение на ратай-хайдутин

Откак се село засели,
хайдути не са влизали.
Снощи хайдути влязоха,
сред село байрак забиха,
да вардят паша субаша.
Вардили - не го уловили,
най са Недялка уловили,
че я повели, завели
на хайдушкото сборище.
Хайдути наред седяха,
печено агне ядяха,
червено вино пиеха.
Недялка диван стоеше,
стъклена чаша държеше,
червено вино налива.
Редом Недялка раздава,
никой си нищо не казва,
подаде чаша Николу.
Никола дума Недялки:
- Знаеш ли, Недялке, помниш ли,
когато беше мъничка
аз бях у вас аргатче,
пъстра ти люлка люлеех,
хем я люлеех, хем пеех:
"Нани ми, нани, Недялке,
да раснеш и да пораснеш,
голяма мома да станеш -
на мене зълва да станеш!"
Расна Недялка, порасна -
не стана зълва Николу,
най стана булка Николу.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010