* * *

Отмъщение на ратай-хайдутин

Откак се село засели,
хайдути не са слизали;
снощи хайдути слязоха,
право в сред село дойдоха,
сред село хоро играе,
сред хоро байрак забиха.
Стоянчо, младо юначе,
и то под байрак стоеше,
всичките наред гледаше.
Никой го нийде не позна,
Недялка, мома хубава,
тя си Стоянчо познала,
познала и се засмяла...
Стоянчо, младо юначе,
Недялка мома извлече,
и той я веде, заведе
у гора, гора зелена.
Глогови дърва сечаха,
силни огньове кладяха,
млади агънца печаха,
печаха, та ги ядяха,
червено вино пиеха.
Недялка, мома хубава,
чепраз им диван стоеше,
стъклена чаша държеше,
червено вино залива,
със вино не я долива,
с бистро я сълзи долива.
Стоянчо, младо юначе,
и то на Неделки думаше:
- Знаш ли, Недялке, помниш ли,
кога бях у вас ратайче,
люта ме треска тресеше;
когато хлебец поисках -
ти ми, Недялке, донасяше
сухи комачки, Недялке,
дет' ги кучефта не ядат;
когато вино поисках -
ти ми, Недялке, донасяше,
дето под бъчва капеше;
когато вода поисках -
ти ми, Недялке, донасяше,
дето си ръцете миеше!...
Стоянчо, младо юначе,
извади сабя френгия,
Недялка мома засяка!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010