* * *

Отмъщение на ратай-хайдутин

Откак се село засели,
мома хубава, Тодорке,
хайдути не са влизали,
току сега са увлезли,
в Горни край на кладенците.
Никому нищо не рекли,
не рекли, ни зло сторили,
само Тодорка отвлекли.
Та я завели, завели
на връх Стара планина,
на хайдушката равнина.
Буен са огън наклали,
вакъл са овен заклали.
Никола върти и свири,
Тодорка плаче и маже.
- Защо си плачеш, Тодорке?
- Плача си, плача, Никола,
че нямам нийде никого,
да дойде, да ме пооди.
- Защо ме лъжеш, Тодорке?
Знаеш ли, Тодорке, помниш ли,
кога бях у вас ратайче,
люта ме глава заболе,
по-люта треска затресе.
Пък майка ти речеше:
"Синко Тодорко, Тодорке,
остави ситен мушабак,
увари вкусна чорбица,
покани наше ратайче."
Па ти си станеш, Тодорке,
та си ръцете умиеш
и го пред мене сложеше.
И майка ти ти речеше:
"Синко Тодорке, Тодорке,
остави ситен мушабек,
омеси топла погача,
покани наше ратайче."
Па ти си станеш, Тодорке,
та събереш по полицата
три годишни корички
и ги пред мене сложеше.
Тогаз ти рекох, Тодорке:
"Че не ще ли си оздрава,
хайдутин, Тотке, да стана,
хайдушка жена да станеш!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010