* * *

Отмъщение на ратай-хайдутин

Като се село засели,
у село седенки не клали -
тоз ми вечер наклали,
у неделя срещу понделник,
наклали, пишман станали.
Че са слягъли, слягъли
царюграшките аене,
дреновполските сеймене.
Всичките моми там бяха,
там бяха, наред седяха,
на ник'га нищо не рекли.
Бяла са Неделя уловили,
че я занева, понева,
на Ирин-Пирин планина,
на хайдушката равнина.
Никола Недели думаше:
- Знайш ли, Недельо, помниш ли,
у гладната, кътна, година,
у немирната дружина,
аз кат' бях у вас ратайче?
Люта ме треска отресе;
мър аз ти хлебец поисках,
и ти ми хлебец подаде -
тригодишната коричка,
дето я котки улякали
и дето мишки гризали...
Мър, аз ти водица поисках,
и ти ми водица подаде -
със пералката кратуна!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010