* * *

Отмъщение на ратай-хайдутин

Откак се й село заселило,
юнаци не бях видяла.
Снощи юнаци минаха,
голям са золум сторили,
сторили и направили.
Узели мома Неделя,
узели, чи я завели
в зелена гора борова,
борова, бореничева,
а дето фтиче не хвърка,
а дето куче не лае,
а дето петел не пее.
Наред юнаци сидеха,
Неделя диван сидеше,
червено вино зълива,
полвини нагоре в чашата,
нейни ми бистри ми сълзи.
Петър Недельо думаше:
- Мълчи, Недельо, ни плъчи,
знаеш ли, Недельо, помниш ли,
аз гато бях клето сираче,
сираче, чуждо аргатче,
че легнах болен да лежа.
Аз ти водица поисках,
ти барем да ми отдаде,
а през прага я прехвърли.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010