* * *

Отмъщение на ратай-хайдутин

В село хайдути додоха
и за Неделя питаха,
питаха, изпитаха я,
дириха, издириха я.
Че си Неделя грабнаха,
далек я път заведоха,
във едно място усойно,
във едно пусто пустине,
там, дето слънце не грее,
там, дето петел не пее,
там, дето роса не пада -
сад' едни върли хайдути...
И Неделя им служеше,
тий ядат, хадъм, и пият;
Неделя чаша налива,
не я със вино долива,
ами със сълзи горещи...
Николчо байрактарина,
той на Неделя думаше:
- Недельо, моме хубава,
защо си чаша доливаш
със твойте сълзи горещи,
че мъчно ли ти е със нази,
както бях и аз у вази?
Знайш ли, Недельо, помниш ли,
кога бях у вас ратайче,
люта ме треска тресеше
през Петровите пекове
и аз ти вода поисках,
пък ти ми вода не даде,
ами на нива отиде;
кога си от нива доде,
тогаз ми вода попаде...
Да знайш, Недельо, да помниш,
много ще да те наказвам -
девет години как служиш,
и още девет ще служиш!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010