* * *

Отмъщение на ратай-хайдутин

Откак се село засели,
хайдути не са влизали,
сега се чува - ще влизат
на ден, на хубав Великден,
я по на хубав Гергьовден.
Тамам са й хоро събрало,
събрало се, наредило се,
писнали гайди, тъпани,
всички моми там бяха,
всичките моми, ергени.
Там бяха, хоро играят,
ева хоро играят,
ева хайдути додаха,
сред хоро байряк забиха,
наред момите гледаха.
Никой никого не позна.
Никола, млада войвода,
Никола позна Тодорка.
Никола дума Тодорки:
- Знаеш ли, Тодорке, помниш ли,
като бях у вас аргатче,
като се болен разболях
и ти водица поисках,
пък ти ми даде, Тодорке,
дет переш със кратунката,
от кокошето корито.
Аз ти хлебец поисках,
пък ти ми даде, Тодорке,
от девет деня корите,
дето ги мишки гризали.
Че я Никола улови,
че си сабята извади,
та й главата отряза.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010