* * *

Отмъщение на ратай-хайдутин

Байо Тодорка думаше:
- Викни, Тодорке, че запей,
на тази нива голяма,
край тази гора зелена,
из едно гърло два гласа,
с един език, две думи.
Тодорка, байо думаше:
- Не мога, байо, не смея,
в гората има хайдути,
хайдути, хайдут Никола.
Той ме по глас познава,
като бях, байо, в баща си,
имахме девет ратая,
Никола беше десети,
че той се болен разболе,
лето по девет седмици,
по петровските.
Че ми поиска да хапне,
пък аз му изтърсих торбите
на деветтях ни ратая,
че му поднесох трохите.
Той ми поиска водица,
пък аз му дадох помийца
с препиралка кратунка.
Той ми се каня, заканя -
де да е ще ме погуби!
Не мога, байо, не смея!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010