* * *

Отмъщение на ратай-хайдутин

Откак се село засели,
хайдути не са влязвали,
сега се канят да влязат.
Като са рекли, влязли са.
Всред село хора играе,
всред село, насред пазаря,
пазаря, насред мегданя,
всред мегдан хоро играе.
И юнаци са отишли,
на кръст хорото скъсаха,
всред хоро байрак забиха,
че под байрака седнаха,
наред момите гледаха -
кой ще познае Неделя,
Неделя, мома хубава,
Неделя попска дъщеря.
Никой Неделя не позна,
най я е познал млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода.
Че я за ръка улови,
накрай село я изведе,
на врано конче покачи,
на юнаци я подаде
и на юнаци говори:
- Ой ми ви вази, дружина,
дружина вярна, сговорна,
я си конете карайте
до хайдутското кладенче,
на зелената морава,
буйни огньове кладете,
и си агнета печете,
че там щем да вечеряме,
и там щем да нощуваме.
И юнаци са отишле
въз хайдутското кладенче,
на зелената морава.
Наклали буйни огньове,
и си агнета опекли.
Седнали да си вечерят,
Неделя диван седеше,
руйно им вино залива,
чашка със сълзи прилива.
Че я съгледа млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода.
Млад Стоян дума Недели:
- Недельо, попска дъщерьо,
помниш ли, мари, знаеш ли,
гато бях у вас ратайче,
ратайче и измикярче?
Люта ме треска затресе,
по-люта глава заболя,
мене ми се хлебец доеде,
ази ти хлебец поисках,
пък ти ми даде корички,
дето си хлеба стъргала.
Мене ми се допи водица,
аз ти водица поисках,
пък ти ми даде помия,
дето си хлеба месила,
че си ръцете умила -
таз ми помийка даваше!...
Дали ти глава отрежа,
като на агне гергьовско,
като на пиле петровско?
Неделя дума Стояну:
- Прости ме, прости, Стояне -
ази съм била глупава.
Стоян се люто разсърди,
стана, Неделя улови,
извади сабя френгия,
Недели глава отсече.
Екнаха доли дълбоки,
къннаха гори зелени
от Неделина ясен глас.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010