* * *

Отмъщение на ратай-хайдутин

Дорде бе Нена мънинка,
хубава Нено, Нено ле,
мънинка Нена в пелени,
мънинка Нена, галена,
в село черкови немаше,
в село хайдуци немаше.
Откак ми Нена порасна,
село черкови направи,
в село хайдуци дойдоха.
Сичко е село бегало
и Нена тръгна да бега.
Бегала, не убегала,
хайдуци Нена хванале
и я във гора завеле
на хайдушката поляна,
при хайдушкото кладенче.
Силен са огън наклале
и вакло агне хванале,
и го на ръжен боднале,
и го на Нена предале,
та Нена да го опече.
Пекла го Нена, пекла го,
шарен си сукман изгори,
бело си лице прежури
и бела фута изгори.
Викнала Нена да плаче,
хайдуче Нена думаше:
- Та що си, Нено, видела,
тепърва, Нено, ще видиш!
Знаеш ли, Нено помниш ли,
кога бех у вас ратайче,
силна ме треска тресеше.
Аз ти поисках понуда,
понуда вода студена,
ти ми не даде водица,
но ти ми даде помия,
де си свинете поехте.
Аз ти поисках понуда,
понуда пресна погача,
ти ми не даде погача,
но ти ми даде корички,
де си пцетата хранехте.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010