* * *

Отмъщение на ратай-хайдутин

Скендере ле, Скендер паша!
Скендер паша войскя бере
да се бие сос Петрете,
с Петрете младо ратайче.
Петре е итар и разумен,
като чу Петре, ка разбра,
по-рано е войскя собрал,
па ойде на поле широко,
та се биха мало и много,
мало и много три месеци -
от Великден до Илинден.
Па удви Петре младо ратайче,
погубил е Скендер паша
с негова силна войскя.
Па си впрегна златна кочия,
та си ойде на Скендерови,
на Скендерови равни дворове,
па си Петре вели и говори:
- Скендерова ле бела було,
излезни вонка на двори!
Измами се Скендерова була,
изскокнала вонка на двори,
па я покара Петре ратайче,
покара я пред него, пред кочия,
та я кара мало и много,
мало и много три години -
зиме по студени ледове,
лете по ясното слънце,
ясно слънце и врели каменье.
Па проговори Скендерова,
Скендерова млада була:
- Петре ле, младо ратайче,
стига ме, Петре, кара
зиме по студените ледове,
лете по ясното слънце,
ясно слънце и врели каменье;
веке не мога, Петре ле,
веке ми се е додеяло!...
А Петре й вели и говори:
- Скендерице, бела було,
знаеш ли, мари, помниш ли,
кога бех у вас момок,
та си се болен, мари, поболех,
па си понуда потерах,
понуда блага ябука;
тизе ябука изручаше,
на мене огризоко даваше;
па ти погача, мари, потерах,
и ти водица потерах -
ръцете, мари, от погача миеше,
та ми водицата дадеше!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010