* * *

Отмъщение на ратай-хайдутин

Пладнино, пладнино,
пладнино, та чула ли си?
В село хайдути нямаше,
в село хайдути дойдаха,
никому золум не сториха,
Стояну золум сториха -
сестра му Тодорка открали,
та га в гората завели,
в гората при хайдутето.
Хайдуте редом седяха,
печено ягне ядяха
и ройно вино пияха.
Сичките ядат и пият,
най-малкото хайдутче,
той не яде, не пие,
той си Тодорке думаше:
- Либе Тодорке, Тодорке,
права ли жа ми посветиш,
ил сабя жа ми накървиш?
Знаеш ли, любе, помниш ли,
кога бех у вас аргатче,
люта ма треска втрисаше,
кога водица поисках,
и ти ми вода даваше -
с пералницата кратуна
от кокошкината копаня;
когато хлебец поисках,
и ти ми хлебец даваше -
котешките корички.
Права ли жа ми посветиш,
ил сабя жа ми накървиш?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010