* * *

Отмъщение на ратай-хайдутин

Хубава, Нено, Нено ле,
докато беше Нена мъничка,
в село крадци нямаше,
откак Нена мома стана,
в село крадци дойдоха.
Всичко е село избягало,
само е Нена останала
платното да си дотъче,
гергефа да си дошие,
сукмана да си дошари.
Крадци Нена хванали,
па я завели, завели,
в Ерин-Пирин планина,
дека крадци почиват,
почиват и попладнуват.
Крадец на Нена говори:
- Стани ни, Нено, услужи,
вакло ни агне опечи,
руйно ни вино наточи.
Първа е чаша подала,
ситни й зъби паднали,
втора е чаша подала,
руса й коса капнала.
Крадец на Нена говори:
- Знаеш ли, Нено, помниш ли,
кога бях у вас ратайче,
я ти поисках водица,
ти ми даде помия,
я ти поисках хлебец,
ти ми подаде трошици...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010