* * *

Отмъщение на ратай-хайдутин

Откак е село Боряво,
хубава, тънка, Елено,
в село хайдуци нямаше.
Откакто Елена порасна
в село хайдуци дойдоха,
през сред селото минали.
Сред село хоро играе.
Те си хорото обрали -
кому гердан, кому колан.
Елена, клето сираче,
тя няма що да им даде,
нито колан, ни гердан.
Те си Елена хванали,
па я извели, извели
на връх на Стара планина,
на хайдушката равнина.
Наклали до три огньове,
припекли до три агнета,
дали Елени да пече.
Елена пече и плаче.
Съгледало я юруче,
юруче върло хайдуче,
то на Елена думаше:
- Мома Елено, Елено,
що печеш, мома, и плачеш?
Знаеш ли, мома, помниш ли,
кога бях у вас ратайче,
майка ти болна лежеше,
а тя ти мома речеше:
"Турни Николу торба с хляб
и пълни полупци сирене!",
а ти ми, мома, турнеше
пълни полупци с трески
и пълна торба с камъни.
Кажи ни сега, Елено,
ний какво да те чиним -
дали ти глава вземем,
или ти дума изведем?
- По-добре глава ми вземете,
дума ми само не извождайте!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010